ЕДИН ИНФОТУР, ОРГАНИЗИРАН
ОТ АЕБ – СОФИЯ И ВАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА,
РЕАЛИЗИРАН С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА ОБЩИНА БЕЛОГРАДЧИК
15, 16, 17 .03. 2019 г.
Има покани, на които човек не може да устои. Няма значение кой месец от годината е, колко е студено и каква е прогнозата за времето. Ако не сме загубили приключенско-детското чувство в душите си, трябва веднага да тръгнем от Бургас към София,след това през прохода Витиня и да се срещнем с любезните, сърдечни и истински хора на Северозапада. Това важи с пълна сила за нас, екскурзоводите от ЮСЕ „Ваня Райкова” – Бургас. Първата спирка на нашето пътешествие е село Фалковец и хан „Мадона”. Тихо и спокойно, уютно местенце с прекрасно подреден голям двор, с чиста и нова хотелска база, с голям ресторант, с хубав кът с домашни любимци, най-вече пернати. Идеално място за отдих на семейства с деца. Тук опитахме вината на изба „Боровица”, които по нищо не отстъпват на любимите ни поморийски вина. Мезетата са повече от интересни, някои от тях абсолютно непознати на хората от морето: турлашка баница, бел муж, тиквен сладкиш…… Не може да се опише, трябва да се вкуси. Оттук нататък трябваше да положим малко физически усилия, за да видим световноизвестните скали на Белоградчик от непознат за нас ъгъл. Любезният ни водач ни обясни, че планинският преход е с трудност -лесно ниво. Не зная за кого е лесно това ниво, очевидно за повечето от нас беше задача с повишена трудност. Но приключенският ни дух ни поведе по еко маршрута със скоростта на светлината /или на костенурката/ до скалата на „Богинята-майка”
и Скалата на влюбените. Гледката си струваше усилията. Документирахме подвига си и по обратния път установихме, че не е било чак толкова страшно да се изправим очи в очи с природата. След като се върнахме обратно в ниската част, откъдето бяхме тръгнали, се качихме на джипове, с които стигнахме да Белоградчишката крепост.
Най-напред отидохме в посетителския център към крепостта, където гледахме прожекция върху интерактивна холограмна инсталация – 3 D визуализация на крепостните стени и кули в исторически аспект – от времето на Римската империя до наши дни. Домакините ни от Община Белоградчик представиха културния афиш за 2019 година, както еко-,вело-и пешеходни маршрути. След това посетихме и самата крепост. Беседата, изнесена от нашата колежка – музеен екскурзовод ни просълзи. Някои от нас я бяха слушали преди години, но очевидно времето не е подвластно на емоциите . С патоса на истински патриот ,с вдъхновяващ разказ ни бе представена историята на крепостта, вплетена в съдбата на хората от този край на България. Препоръчвам на всички, които посетят Белоградчишките скали непременно да чуят беседата.
Следващата ни стъпка беше пещерата Магурата. След като се настанихме в хотелския комплекс, носещ същото име, се втурнахме към следващите приключения. Имаше избор за всеки вкус: посещение на пещерата със скалните рисунки, разходка с планински велосипеди или полет с балон. Да, да, няма нужда да ходите до Кападокия. И тук, в северозапада може да полетите с балон, при това над Белоградчишките скали. Това удоволствие ни бе предложено от Агенцията за регионално развитие и бизнес център – Видин. Това е нестопанска организация, създадена да подпомага развитието на частния бизнес във Видинския регион. Наред с различните видове обучения, консултации по различни проекти и др. тази организация разработва интересни програми за трансгранично сътрудничество със съседните държави Сърбия и Румъния. В същото време организира и различни инициативи със социално звучене. За по-мързеливите имаше друг вид глезотии – сауна и спа-центъра на хотела. Вечерята беше на необходимото ниво – турлашки ястия с много музика, веселие, сладкиши и песни от Салашките баби.
Комплекс Магура се намира само на 500 м. от входа на пещерата и на 30 мин. от гр.Белоградчик. Комплексът е нов / от 2015 г./, с големи, светли стаи с хубава гледка, тук не само ресторанта, а даже спа-комплекса са с панорама. Усещането е невероятно – лежиш си в джакузито, а погледът ти обхожда близките хълмове и върховете на Западния Балкан. За всеки, който посети този комплекс има интересни предложения за свободното време: полет с балон, велосипеди под наем, два туристически маршрута с местен гид, посещение в Сърбия, дегустация на вина Магура в специално отделение на пещерата, концерт в пещерата, езда на брега на Рабишкото езеро, риболов. За своите малки гости домакините са изградили детска стая , в която малчуганите могат да рисуват върху платно или керамика. Има изкуствена стена за катерене с височина 7 м.,кулинарни уроци за деца, уроци по шах, игри на открито,скаутски занимания, нощуване на палатки, езда и още и още. Персоналът е много учтив, любезен и коректен.
.
Нашето пътешествие продължи на следващия ден до гр. Видин с посещение на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев”. В сградата на старата джамия са обособени различни стаи,в които децата на града овладяват различни умения. Впечатляващи бяха сувенирите, произведени от тях : малки магнити, картички и др. с мотиви на български шевици. В парка пред библиотеката ни чакаха още много изненади : Представители на читалище „Пробуда 1925” от село Флорентин и Сдружение „Видински фонд Читалища” бяха подредили прекрасни трапези с домашен хляб, сармале, чушти умплуте, мамалигъ, саламура де пеще, саламура де пуй и още много вкуснотийки”. Село Флорентин се намира в крайния северозапад на България. По време на Римската империя възниква крепостта Флорентиана, разположена върху невисок хълм над река Дунав. През лятото при маловодие на няколко метра от брега се появява наносен остров „Филурдин „. Селото се отличава с характерно фолклорно наследство на местното население – власи. Между двете трапези вървеше дегустация на Видинска и Новоселска гъмза. И всичко това на фона на фолклор от Влашко. Имаше и открит урок за всички, които желаеха да танцуват хора като батут,шира, фурла и др. Няма как при такова посрещане човек да не поиска да дойде тук отново. Но да отидеш във Видин и да не видиш отново крепостта „Бабини Видини кули” и нейно величество Реката е невъзможно. На пристана ни чакаше яхта, чаша шампанско и разходка до мост „Нова Европа”. След това разбира се крепостта „Баба Вида” с цялото й величие. За съжаление трябваше да тръгваме към следващата точка от нашата програма – гр. Майданпек, Сърбия
.
Майданпек е малко градче, известно с най-голямата мина в Европа за добив на злато,сребро,диаманти и мед. Недалеч от града е река Мали Пек, в която и до днес могат да се видят златотърсачи, които се забавляват, пресявайки пясъка й и търсейки златни прашинки. Посетихме Райковата пещера, уредена за туристи, с богати сталактити и сталагмити. Легендата разказва, че точно тук Райко хайдутин е скрил златно имане останало неразкрито до днес. Райковата пещера е изключителна спелеоложка, геоморфологическа и туристическа рядкост и атракция. Тя е особена природна рядкост на Балканите заради спелеоложките й характеристики, а специално и заради качеството и вида на пещерните накити / снежнобели, пенливи, корални /, както и поради хидроложките и климатични характеристики. В пещерата постоянната температура е 8 градуса С, а влажността на въздуха е 100 %. Всичко това ни бе споделено от любезния ни домакин Стоян, управител на хотел „Голден Ин”, в който нощувахме. Той ни посрещна изключително сърдечно и на прекрасен български език ни разказа за всичко интересно в региона. Освен вкусните ястия, които нямаха край и оркестъра, забавляващ ни без почивка, бяхме изненадани от детски фолклорен състав. В началото на вечерята децата ни показаха влашки и граовски танци,типични за района на Майданпек.
И двата танца са познати в България.

Недалеч от Майданпек има и други интересни забележителности, като Националния парк „Джердап” / Железни врата/, който е най-големия в Сърбия. Парка се простира по река Дунав на 100 км. Дължина и обхваща най-атрактивните клисури по нея. Природата в тези райони се отличава с изключителна атмосфера и натурални рядкости, скрити в планинските пазви. Заслужава си да бъде посетен и археологически комплекс „Лепенски вир”.
На следващия ден поехме в посока Пожаревац и посетихме археологически парк „Виминациум” – антична римска крепост. Обектът е с впечатляващи размери, отчасти реставриран и консервиран, с перспектива да бъдат довършени разкопките в следващите години.

Тъй като всяко приключение си има край, нашето също трябваше да свърши. Очакваше ни дългия път към дома с надеждата, че ще се върнем тук отново.
Препоръчваме на всички, решили да посетят обектите от нашия маршрут, да се възползват от партньорите на място, а именно:
www.compleksmagura.com, www.muzeibelogradchik.com, www.belogradchik.bg, www.libvidin.eu,
chitalishte_florentin@abv.bg, www.goldeninhotels.rs, www.viminacium.org.rs/mamut-park.
С благодарност към организаторите на това приключение – очарователната ни колежка Валя Александрова , Асоциация на екскурзоводите в България и разбира се на Община Белоградчик.
Кристалина Пирева,
ЮГОИЗТОЧЕН СЪЮЗ НА ЕКСКУРЗОВОДИТЕ „ ВАНЯ РАЙКОВА” – БУРГАС
Оставете коментар