Перлите на турското Черноморие

 

След края на  туристическия сезон с нетърпение и любопитство се отправихме на поредното вълнуващо пътешествие. Очакват ни  нови и примамливи с екзотичните си имена и древна история градове, разположени в северната част на Турция по крайбрежието на Черно море, почти до границата с Грузия.

Ден 1- Отпътуване до познатия на всички ни Истанбул.

Ден 2 – Пристигнахме в китното градче Амасра, столица на древна Пафлагония.  

Малкият остров заобиколен от всички страни от лазурно синьо море се свързва с континенталната част на  града с римски каменен мост. Разходихме се в старата част на града сред китни къщички,където всеки от стопаните се бе постарал да украси двора си по уникален начин-цветя надничаха от стари обувки,шапки,панталони и всякакви други хрумки.

След 2 часа оставихме перлата на Турското Черноморие зад гърба си.
Следващата ни спирка беше каньона Токалъ, изключително впечатляващо място със стръмните си брегове и стъклената тераса, построена над огромна пропаст. С възторг се любувахме на величието на природата от висящата тераса и потръпвахме от страх, когато някой шегаджия нарочно я разтрисаше. След задължителните снимки отново потеглихме на път.

Очакваше ни етнографското селище Юрук, където посетихме автентична къща, стопанисвана от жив наследник на юруците, на който дядо му е бил висш държавен чиновник и който ни разказа историята на селото. Разходихме се из тихите безлюдни улички между къщи от 18 век срещайки само тук-там  хора и кучета.

Продължихме пътешествието си към град Сафранболу, който получава името си от подправката шафран.

По време на Османската империя тук е отглеждан и продаван най-хубавия шафран, а с печалбата от продаденото строяли многоетажни красиви къщи. Досега са запазени повече от 1000 къщи, кервансараи, бани и джамии накацали по слоновете на старата част на града , обявена за архитектурен резерват към Юнеско от 1994 г. В центъра на стария град е издигнат паметник на шафрана. Като всички туристи и ние се снимахме там. Тук се намира и Туристически информационен център където успяхме да документираме в снимки и посещението на Наско.

Ден 3 – Продължихме пътуването си по брега на Черно море с кратка почивка в  град Кастамону към Синоп – най-северния град  в Турция.Възникнал е през 8 в.пр.Хр.като колония на милетските гърци. Синоп е известен със запазената си византийска крепост превърната в затвор, наречен Анадолския Алкатраз, впоследствие превърнат в музей. Там на всички ни настръхнаха косите при обиколката на затвора, защото беше зловещо, мрачно и напрягащо сетивата. Излязохме от затвора с неприятно чувство, но навън ни посрещна ярко слънце и подобри настроението ни. Градът е известен и като родно място на прочутия гръцки философ Диоген.

Следваше кратка почивка за обяд на брега на морето, направихме си снимки пред паметника на Диоген и поехме към Самсун – „Зеницата на Черноморието” и родно място на Турската република. Тук на 19.05.1919 г. е пристигнал Мустафа Кемал Ататюрк с кораба Бъндарма и съмишлениците  си, затова този ден се счита за начало на Кемалийската революция, а сега е национален празник, наречен ден на младежта. Настанихме се в хотела, а после се разходихме в приморския парк на града,  видяхме макета на кораба на Ататюрк в морето до брега с восъчните фигури на участниците, които във воала на морската мъгла изглеждаха досущ като истински.

Ден 4 – След 2 часа път пристигаме в Орду – столицата на лешниците. Основан е от търговци от гр. Синоп. Между Орду и Трабзон се събират 65% от лешниците в целия свят! Естествено  това е основния  поминък на хората в района. Лешниковите  храсти могат да се видят навсякъде – по склоновете на хълмовете,  в малките пространства между блоковете, край пътя.

Изкачихме се с въжената линия на хълма Бозтепе (530 м.) откъдето се откри прекрасна панорамна гледка към залива и  целия град. Торби с лешници (как иначе, та това е лешниковия град) и отново на път. След 50 км. Пристигнахме в  град Гиресун, също с древно минало, възникнал още 2 век пр.Хр.  Римският пълководец Лукул изпратил от тук  като дарове в Рим непознатите дотогава череши и  този вкусен плод дава името на града. По-нататък  ни очакваше град Трабзон-в древността – столица на Византийската империя Трапезунд. Тя е най-дълголетната от трите гръцки държави,възникнали след превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204г. Там искахме да посетим една от най-големите му забележителности-църквата Св.София построена през 13 век от Мануил  I Велики Комнин. За голямо наше съжаление обаче, месец преди посещението ни църквата беше затворена за ремонт. Но след като се изкачихме на хълма над града и видяхме  от птичи поглед  прекрасната панорама ,залива и морето, настроението ни, както си е редно по време на екскурзия отново тръгна нагоре.

Ден 5 – Денят започна вълнуващо с посещение на манастира Сумела, обект на ЮНЕСКО.

Пътят се виеше през живописно дефиле м/у зелени склонове , покрай буйна река, все по-високо и по-високо. Автобуса стигна донякъде и по-нагоре се наложи да продължим с микробусчета карани от виртуозни шофьори по опасно тесен планински път. С тях стигнахме до последната пътна площадка и оттам нататък с охкане, пъшкане, почивки и много упоритост поехме по стръмни каменни стълби, та чак до самия манастир. Цялото усилие си струваше , посрещна ни величествена гледка на 1200 м.н.в. – огромни отвесни скали, сред които е построен манастира. По скалите висяха, като паяци, алпинисти, опъващи предпазни мрежи, за да запазят сградите от падащи камъни. За жалост и тук попаднахме на ремонтни дейности и трябваше да се задоволим с подробния разказ на екскурзовода ни Илхан. Това е един от най-старите православни манастири в света. Създаден е в чест на Дева Мария или Черната богородица от Сумела през 4 в.сл.Хр. от двама свещеници. Те открили чудотворна икона на Богородица в една от планинските пещери и решили да построят храм на това място.През вековете манастира  много пъти е разрушаван и отново издиган.  Днешния си вид придобива  през 13 век по време на Трапезундската империя и Алексий III. Манастирският комплекс се състои от скална църква, няколко параклиса, кухни, монашески стаи, къща за гости, библиотека  и наблизо свещен извор почитан от православните християни.

Богородица на Черната скала –( това е църквата, издълбана в скалата) има добре запазени  фрески в уникален трапезундски стил.   На това място в миналото  са коронясвани много императори.

Поехме надолу, което вече беше много по-лесно и не толкова страшно. След обяд се отправихме към най-източната точка на нашия маршрут, почти до границата с Грузия – Ризе – столицата на ароматния турски чай.

В Турция се пие основно чай, турското кафе е за туристите. След втората световна война турците се превръщат в едни от най-големите производители и потребители на чай в света. Пият чай от сутрин до вечер, обикновено по 20 чашки на ден. По пътя спираме в една от 40-те фабрики за обработка на чай, намиращи се в този район. Посрещнаха ни с ритмична музика и народни танци. Следваше представяне на начина на бране, сушене и обработка на чаените листенца, а после и така чаканата дегустация. Пихме чай, пак чай и още чай. Почти изкупихме магазина и поехме на път към  Ризе, последния голям град преди границата с Грузия, който е и най-дъждовния в Турция с годишни валежи от 2500 мм.на кв.м. Влагата и високите температури тук създават условия за отглеждане на чая и на вечнозелена растителност. Но както е казано: „Господ е Българин”! През цялата екскурзия и в най-дъждовните части на Турция, където „всеки ден вали“, не капна и капка дъжд и се радвахме на прекрасно, слънчево време. Местните бяха удивени, как така не вали, без да знаят, че това е така, защото бяхме пристигнали ние. J J J

Ден 6 – Трабзон – Амася

Преминахме през прохода Зигара –  2000 м.н.в. в най-високата си точка. Огромни скали, заснежени върхове и китни къщички накацали сред хълмовете. Това е древен път свързващ Колхида с централната част на Анадола. Планината е прорязана от тунели,а пътищата са широки и удобни. Тук е родината на петмеза и пестила. Правят ги основно от грозде, черница или рошков. Прохода беше много дълъг. Отначало зелени хълмове и тук там дървета с цвета на есента  радваха очите ни, а след най-високата му точка се спускаме надолу и пейзажа се смени със скучни голи  хълмове, обрасли с  малко храсти и тук-там накацало по някое селце.

Дългия преход естествено го разнообразихме с вицове,  смях, танци, жизнена и ритмична музика от района на Ризе и така до долината на зелената река  и гр. Амася, градът на ябълките, наречен още градът на принцовете. Името му идва от кралицата на амазонките Амасис.Това е родното място на Страбон-Бащата на географията.

Амася – впечатляващ със своето местоположение- между високи, почти отвесни скали, където са изсечени гробници на царе и държавници на Понтийската държава.

 

Град владян от римляни, византийци, араби, арменци, селджуци и монголи. Живописни къщички накацали покрай Зелената река Казълърмак.  Посетихме джамията, музеят на медицината (на психиатрията) и музея на принцовете. В Амася те били изпращани като губернатори да изучават тънкостите на владетелския занаят.По тяхна воля са строени нови джамии, училища, кервансараи. На излизане от града чухме красивата легенда за турските Ромео и Жулиета – Ферхат и Шарин – вълнуваща история за силата на любовта. Това беше най-красивия град по време на пътешествието ни.

Ден 7 –  По пътя за Анкара на 160 км. от Амася ни очаква великата Хатуша – древната столица на хетите.

Пътувахме през Анадолксото плато – голи, заоблени хълмове се простират докъдето ти видят очите. Пристигнахме до огромен по площ хълм, където е била разположена столицата на Хетската държава. Това е един народ – загадка. Предполага се, че може би идват от Кавказ. Индоевропейци са и се заселват в центъра на Анадола през 18-ти век пр. Хр. Един владетел обединява отделните племена в силна държава простираща се до Горна Месопотамия и западна Сирия.  От подробния разказ на Илхан научаваме, че те са били много добри войници, всички мъже от 18 до 50 години са служили в армията. Воювали са по всяко време на годината,  имaли са много добре описано възпитателно, а не отмъстително законодателство, както в Месопотамия – “Oко за око, зъб за зъб”. Почитали са много богове, 12 от тях са божествата на подземното царство,пред които всеки месец са се отчитали за деянията си. Минаваме с трепет по древните улици, снимаме се до масивния зелен камък във формата на куб, подарен като сватбен подарък на един от хетските владетели от Рамзес втори, минаваме през 80 метровия тунел построен под огромен изкуствен насип под крепостната стена – уникално съоръжение строено от големи каменни блокове без никаква спойка помежду им, което е идеално съхранено и до наши дни. Снимаме се пред крепостните врати украсени със сфинксове и лъвове. На този древен народ принадлежи и изобретението на колесницата. Все още омагьосани от тази стара история и култура посещаваме и светилището Азул Кая – каменната долина с издълбаната в скалата процесия на 12-те божества на подземния свят.  Мястото е служило и като място за погребения.  През 12-ти век преди Христа Хетската държава е унищожена при нападенията на мистериозните” морски народи”, столицата е напусната, засипана с пясък и чакъл и така се е запазила до наши дни заедно с огромно количество артефакти. Пред нас е Анкара-последния пункт от пътешествието ни.

 

Ден 8 –  Започваме деня с изкачването на Анкарската крепост, построяването и датира още от времето на хетите, съществувала е и през римско време, а всяка епоха от тогава до сега е оставила върху нея своя отпечатък. След всяко поредно разрушаване отново е издигана като в стените и са вграждани каменни плочи, надписи, колони, капители от по- древни храмове.  Тук първите християни са строили храмове, селджуките първите си джамии.  От тук се открива великолепен изглед към целия град.  Очаква ни един от най-богатите музеи на древни находки в света –  музеят на анадолските цивилизации.  Основан през 1921 година той бързо разширява колекцията си с голямата помощ на Кемал Ататюрк, който е имал намерение да се създаде в столицата именно хетски музей.  Там се насладихме на експозиции от неолита, бронзовата епоха, цивилизацията на Асирия и Урарту, хетите и фризийците, древна Гърция и Рим, Византия и Османската империя.  Музеят е удостоен с наградата европейски музей на годината за 1997 година.  Накрая, като всеки посетил Анкара се отправяме към Мавзолея на Кемал Ататюрк -основателя и първи президент на Република Турция. Мемориалният комплекс е разположен в огромен парк на площ от 750 хиляди квадратни метра. Най-величествен в него е церемониалният площад за 15 хиляди души и разбира се самият мавзолей- огромна сграда в стил древен храм с колонада в който е символичният саркофаг на Ататюрк. Той е проектиран от архитект от България (приятел на Ататюрк) и е строен от 1944 до 1955 година. Разгледахме  всичко, полюбувахме се на смяната на караула,  експозицията с вещи на Ататюрк и уникалните му коли Линкълн от 1935 година. Обиколката на Черноморска Турция и част от Анадола завърши и се отправихме към добре познатият ни Истанбул – първата и последна точка от нашето пътешествие. Има и такива улици в Истанбул, свободни от забързания ритъм на многомилионния град. 

През целия  път ни съпровождаше нашият добър познат от предишни пътувания  екскурзоводът ни Илхан – ерудиран, опитен, компетентен, който ни запозна с историята и географията, културата, бита, нравите и обичаите и всичко друго което ни интересуваше за Република Турция. Завърши поредното ни пътешествие, завръщаме се обогатени с много познания за древни цивилизации и народи, с чудесни впечатления от непознати места. Последна нощувка в Истанбул и отново сме на път-този път към дома.

                                                                              Автор Мария Димчева