НЕВЕРОЯТНАТА КАПАДОКИЯ
УЧЕБЕН МАРШРУТ, ЧАСТ ОТ ПРОГРАМАТА НИ ЗА ОБУЧЕНИЯ
Поредната учебна екскурзия на ЮСЕ, толкова очаквана и желана вече е зад гърба ни. Тя е част от програмата ни за опознаване на Турция и след Черноморска Турция, Чанаккале и многократни опознавания на Истанбул дойде ред и на централна Турция. Толкова неизчерпаема и интересна, толкова богата на история и археология, на прекрасни пейзажи, обичаи и кулинарни удоволствия, че може да се пътешества месеци из нея.
Първия ни ден преминава в пътуване, но след обяд вече сме в Ескишехир. Забързан младежки град, изглеждащ съвсем по европейски. Разглеждаме старата част с пазара Одунпазаръ и множеството склуптури по поречието на река Порсук. По реката плават гондоли, което е причина градът да се нарича „Турската Венеция“.
Втори ден се отправяме към старата част на града и се разхождаме из старата чаршия с типичните сувенирни магазини, сладки изкушения и ядки, а след това пътят ни води в Гордион, обект на Юнеско, древната столица на кралство Фригия от желязната епоха с датировка от преди 4500 години. Намира се в изсушена, брулена от вятъра равнина на около 90 километра югозападно от Анкара, Гордион прилича повече на кариера, отколкото на могъщ някога град, но въпреки това внушава величие и навява мисли за минало величие. Огромна могила с погребани останки от цитадела, покриваща 135 000 кв. м, се издига леко от околния пейзаж с пясъчна пътека, водеща до върха.
Повече от 125 гробни могили обграждат Гордион, датиращи от 9-ти до 6-ти век пр.н.е.
Отправяме се към най-голямата гробница. През 1957 г., работейки с екип от турски въглищни миньори, експерти внимателно пробиват тунел в могилата.
В нея е открит мъж на около 60 години, лежащ на срутено легло и заобиколен от бронзови делви, украсени купи и кани, резбовани дървени мебели, фрагменти от фин плат и други скъпоценни дарове, съответстващи на погребението на цар. Но Мидас ли е той?

След дълги проучвания се установява, че тук е погребан Гордион, бащата на Мидас. Могилата впечатлява с големината си, а до гробницата се стига по дълъг почти 100 метров дромос.
Пътуваме към Невшехир, столицата на Кападокия, която ни посреща със скулптурите на белите коне.
Вечерта пристигаме в Аванос, малък град в сърцето на Кападокия. Настаняваме с в хотел, който изходен пункт на многото туристи от цял свят, желаещи да преживеят полет с балон над красивите скални образувания на Кападокия.
Следващия ден ни очаква Долината на любовта с прекрасните си пейзажи и панорамни площадки, където влюбените оставят своите послания. Следва Ючхисар, най-високата точка на Кападокия с удивителни панорамни гледки.
На върха на скалата е имало голяма раннохристиянска църква ,чиито основи са изсечени в скалата и си личат. А в храма са били погребани благородни византийци, техните гробове също си личат, макар и ерозирали.
Следва долината на гълъбите, където отново сме изненадани от нови и нови природни феномени и форми, създадени в резултат на изригвания на вулкани и в последствие от действието на ветровете и водите.
Следващото уникално преживяване през този ден е гмуркането в тесните галерии на подземния град Каймаклъ. Въпреки, че първото, с което се срещаме тук е клаустрофобията от тесните пространства, изживяването си заслужава и ще остане траен отпечатък в паметта ни.
Възхищаваме се на уменията на хората да живеят в общност под земята, системата за общуване, разпределението на битовите задължения и начина да оцеляват в такива сурови условия.
И като за десерт в края на деня се озоваваме в Гьореме – удивителен град в скалите със скални църкви. Градът разполага и с луксозни хотели, ресторанти и уютни централни магазинчета, придаващи съвременния облик на това автентично селце.
На следващия ден в ранни зори част от групата се отправя към поредното предизвикателство – полет с балон. Всички участници се връщат възбудени от това приключение, изпълнени с нови впечатления и преживявания.
След това се отправяме към среща с магическите скални форми на Кападокия, този път сме в Пашабаалар. Удивяват скалите, приличащи на гигантски гъби с остри шапки, някои от тях наподобяват огромни фалоси стърчащи в небето.
Околовръст в белите скали са издълбани скални църкви, ниши и килии на отшелници и монаси. Скалните формации са ,достойни да бъдат фон на филми с различни сюжети – фонтастика, ужаси, исторически, приключенски и каквото още се сетите.
Следващият ни обект е Зелве. Отново катерим скалите, за да видим голямата скална църква и около нея жилища в скалите, работилници за петмез, дори места, където са извършвани естествените нужди на хората обитавали скалите преди векове.
Пристигаме в Синасос или Мустафа паша, град разположен по склоновете на малък каьон. В миналато населението е било гръцко и името се свързва с рибарите. Отново виждаме древни жилища в скалите. Сега предприемачи са превърнали някои от тях в луксозни хотели.
Разглеждаме църквата св. Константин и Елена от 18 век. Църквата респектира с внушителните си колони и балансираните си форми. Внушава величие със суровата си красота.
На няколко километра е Юргюп, живописен град отново с каменни жилища в скалите, извисяващи се над обикновените градски къщи. Хората са усмихнати и гостоприемни. От панорамна площадка се наслаждаваме на гледката от високо, люлеем на люлките, направени от гостоприемните стопани.
Предпоследен ден отпътуваме за Кония.
Чака ни поредното предизвикателство – долината Ихлара, разположена в стръмен кланьон с дълбочина около 120 м .
Това е най-големия каньон в света, където хората са пребивавали исторически.
Тук има многобройни църкви от периода на възникване на християнството, Това е един своеобразен град, защото много от църквите са свързани между себе си с тунели. Може да се каже, че Ихлара е един от най-значимите културни и цивилизационни центрове в света. Ихлара предлага спиращи дъха гледки и усещане за духовност и природна енергия.

Следващият обект от нашата програма е неолитното селище Чаталхьоюк.
Поредният обект от световното културно наследство на Юнеско. Впечатляват грижите на южните ни съседи за поддържане и социализиране на обекта.
Изненадва ни прекрасния интерактивен музей към селището, където дори и децата могат с едно докосване да отварят допълнителни изображения и обяснителни текстове към артефактите. Обектът е съхранен под огромен стъклен покрив, а подходът към него беше в етап на изграждане. Той ще представлява метална рампа, повдигната на около метър от глинестата почва. Неолитното селище се датира към 7000-5700 година преди Христа.
Археолозите не откриват следи от големи различия в общественото положение и имуществото на хората, живели тук . Смята се, че жените и мъжете били равнопоставени. Най-почитана била Богинята Майка – покровителка на растителния, животинския и човешкия свят. Селището е с огромен размер, като едва 5% от цялата територия на обекта е проучена.
Бяхме много впечатлени и от съвременната възстановка на неолитните жилища, което е чудесно за посетителите с по-слабо въображение.
И като за десерт на този изпълнен с впечатления ден завършваме вечерта с автентичен дервишки танц в Центъра на Мевляна в Кония. Неописуема презентация на този интересен танц, впечатляващ с посланията си за поглед към вътрешния душевен мир и отказ от суетата на цивилизацията.
Философските послания в творчеството на този източен мъдрец и днес впечатляват със силата и актуалността си.
От Кония се отправяме към Бурса, но преди да я напуснем посещаваме самия орден на Мевляна, където са живели монасите, изповядващи неговата философия.
По пътя посещаваме и известните пазари за керамика в Кютахия, където наред с традиционните мотиви за Турция срещаме керамика с модерен дизайн, следващ световните трендове. Няма как да не развържеш кесията си и да купиш най-малкото чаша за кафе или чай, красива чиния, сладки малки купички за сос, красив керамичен поднос, прекрасна ваза, стенно пано, плочки за рязане и накратко казано изборът е много труден.
В Бурса пристигаме късно, а на другия ден посещаваме гробът на султан Мурад и жена му Тамара/сестра на българския цар Иван Шишман/.
Бурса разполага с неголям археологическия музей, но с изключително интересни аартефакти-
Ще споменем само мраморната фигура на Кибела и тракийска гробница и колесница.
Последният ни ден е единственият с мрачно и мъглива време, но въпреки това Бурса впечатлява със забързания си ритъм и оживени улици. Тук миналото и настоящето живеят хванати ръка за ръка.
Не успяхме да ви разкажем всичко, което ни се случи по време на това пътуване. Турция винаги си е преживяване с докосването до най-древната култура на човечеството, с многообразието на етноси, с майсторството на занаятчиите си, с прекрасната си кухня, с изобилието от сладкиши и ядки, със спиращи дъха пейзажи, с гостоприемството си и още и още.
В очакване сме на следващи пътувания!
Бояна Спасова
Оставете коментар