Още един повод да се гордеем с миналото на нашите земи даде учебната еднодневна екскурзия „Стара Загора и Казанлъшка Гробница“, организирана от ЮСЕ „Ваня Райкова” – Бургас. Със сигурност очакванията са били различни и със сигурност не остана нито един разочарован, а дори и възхитен от видяното, чутото и преживяното. Един познавателен маршрут, достоен за включване в предлаганите екскурзионни програми за гостите на България. Миналото величие, представено от Регионалния исторически музей 
Стара Загора с богатството си от експонати – възхищава и ще накара всеки един посетител да се замисли, от къде сме тръгнали и кои сме.
Пластове от история преобръщат възприятието когато осъзнаваш, че се разхождаш по централната улица Cardo maximus на античния град Августа Траяна или античния форумен комплекс Августа Траяна, които те карат да се пренесеш в онази далечна епоха. Чрез прекрасно оформените експозиции на музея се докосваш до историята на града от неговото възникване през античността до възстановяването му след разрушенията и пожарищата през 1877 г. по време на Освободителната война и оформянето му през новото време. 

Несъмненно, музеят е един от най-уникалните по рода си в цяла България. Заслужават внимание и редица други обекти, като например частен римски дом от IV век с късноантична мозайка, представляваща една космогонична схема – водният свят с неговите обитатели, земният с плодовете и животните и небесният със сцената „Изворът на живота“. Полъхът на минало ще ви преследва. Той се проследява не само с новия градоустройствен план след Освобождението – с правилно оформените улици, широките площади и липите…, но и с архитектурния комплекс, наречен „Музей на религиите“. Ески джамия, където се намира музея, е една от малкото запазили се постройки при опожаряването на Стара Загора от османската армия в хода на Руско-турската освободителна война (1877) и единствената оцеляла до наши дни стара сграда.
Но това е само видимото. Ески джамия разкрива своите хилядолетни тайни след разкопките през 2009 г. доказващи, че в далечното минало на нейно място е имало тракийско светилище, а след това, през Х в. е била издигната еднокорабна гробищна църква в средновековния некропол на града. Интересни са „пейзажните“ стенописи в купола на сградата от времето, когато е била джамия – неописуемо е с думи. Едно наистина уникално култово място в центъра на Стара Загора, почитано като свещено през различните исторически епохи и е безспорно доказателство за рядко срещана приемственост. Професионализма, ентусиазма, любовта към миналото и гостоприемството на екскурзоводите от Стара Загора ще покори всеки гост, независимо от интересите му, така че едва ли ще остане някой равнодушен.
Възторг предизвиква и музеят „Неолитни жилища”, намиращ се в Стара Загора, един от 100-те национални туристически обекта, който съдържа находки от ранния неолит – VII-VI хилядолетие пр. Хр. до ранната бронзова епоха – III хил. пр. Хр. Определено те са от огромно значение за историята на човечеството. Пред посетителите се разкрива един свят на хора, живели на това място преди 8000 години.
Счита се че тук е най-добре запазената къща, най-добре запазената пещ в Европа от тази епоха, а в самата „къща“ са открити и овъглени зърна на пшеница. Оказа се, че едрината на пшеницата, отглеждана преди 8000 години в този район, отговаря на тази, отглеждана в Европа през XIX в. Сутерена на сградата разполага с експозиция «Праисторическото изкуство в Старозагорско», която ако не бъде посетена-ще е голяма грешка. В нея могат да се видят прекрасни шедьоври на керамични съдове, накити и оръдия на труда, антропоморфна и зооморфна пластика, изработени от създателите на първата европейска цивилизация. За една купа се смята, че е древен календар, тъй като на нея има изобразени 365 тъмни и бели квадратчета, символ на смяната на деня и нощта. Тук е и най-ранната златна гривна, открита по нашите земи в жилище от ранния халколит – началото на V хил. пр. Хр.,и много други интересни неща. Не е необходимо човек да е специалист в областта на история и археология за да се докосне до праисторията с плашещата дума „неолит“, благодарение на беседата на екскурзовода, който със силата на словото, възсъздавайки отминалите епохи вдъхва живот във всеки експонат, неусетно те връща хилядолетия назад във времето. Няма как да не остаеш очарован.
Перлите в короната на България като културно-историческо наследство са много, и една от тях е Казанлъшката гробница – още един повод за гордост. Да, бихме могли още веднъж да се насладим на невероятната концепция между архитектура и стенописи, уникалния и стил и майсторство на художника, които превръщат гробницата в един от шедьоврите на тракийското изкуство и античното културно наследство, но не е за подминаване и историческият музей „Искра“ в гр. Казанлък. 
Той е сред най-старите, най-богатите и известните регионални музеи в България. Интерес за посетителите представляват колекциите от костни сърпове (най-голямата в Югоизточна Европа), средновековна керамика, хладно и огнестрелно оръжие, накити и носии, но най-интересните находки, свързани с откритията през последните десетилетия се намират в трезорната зала. Изложените експонати най-вече са резултат от сензационните открития на археолозите от последните десетилетия – златни, сребърни и бронзови изделия, които са от тракийски гробници и светилища в региона. Сред безценните находки са уникалния златен венец на Севт III, неговите шлем и наколенници, копие от златната маска на цар Терес, цялостна златна и сребърна конска амуниция, а също така и рядка колекция от монети и други предмети от тракийската епоха, а те впечатляват! Впечатленията, познанието, пътуването ни помага да разберем кои сме ние, кои са „другите“, откъде идваме, какво са ни оставили предишните поколения, кои сме сега, накъде отиваме, къде е мястото ни и какво бихме оставили след себе си. Реализираното учебно пътуване с пълнота отговори на тези въпроси.
Благодарност и признателност за професионализма на организаторите на екскурзията, институциите и колегите от Стара Загора и Казанлък за приноса в реализирането на това учебно пътуване.
Евгений Искимжи
Благодаря Евгений , много пропуснах , но твоето есе е малка компенсация на не видяното ?