Голямата пролетна екскурзия на ЮСЕ „Ваня Райкова” – Бургас тази година бе посветена на нашата северна съседка Румъния.
ДЕН ПЪРВИ – 20.04.2018 – ПЕТЪК
В ранните часове на 20 април основната група потегли от Бургас, като в Поморие, Ахелой, Несебър и Слънчев бряг към нея се присъединиха още участници, общо 37 души. По тъмно пресякохме Стара планина. Започна да се развиделява едва когато наближихме Варна. Светлината от изток ни подсказваше, че предстои хубав слънчев ден. Във все още спящата морска столица направихме кратка почивка, след която напуснахме Черноморието и на северозапад се отправихме към хубавия син Дунав.
Въпреки, че все още бяхме в България, нашият екскурзовод Евгений Искимджи започна да ни разказва за Румъния. Отначало ни представи подробно програмата, като не пропусна да ни даде и някои ценни практически съвети, а после смело навлезе в дебрите на румънската история.
В Русе направихме още една кратка пауза и бързо се насочихме към Моста на дружбата, който ни свързва със съседите вече повече от половин век. Ето го и хубавия син Дунав – пълноводен, мощен и красив, който в тази си част е географска, държавна и езикова, но не и културна граница, както щяхме да забележим по-късно. Паспортната проверка на групата ни бе направена бързо и професионално – по европейски, след което с пълна газ се понесохме на север по ширналите се поля на Влахия. Преобладаваха три основни цвята – синьо небе, обширни жълти масиви от рапица и зелени ниви и пасища. Прави впечатление, че Дунавската равнина в Румъния е по-равна отколкото в България.
Пътувахме към Букурещ удобно, по широк и прав път, минавайки покрай малки селца с едноетажни къщи, покрити с ламарина. Забелязваха се също така и по-големи модерни постройки. Наближихме столицата, трафикът се засилваше. Неофициалният вход на Букурещ са две помпозни сгради от двете страни на пътя, построени от цигански барони, които после били вкарани в затвора, но сградите останали като достойни представители на стила „джипсибарок”.
В южните части на румънската столица преобладават стари панелни комплекси, в голямата си част несанирани. Прави впечатление, че трамваите и автобусите от градския транспорт също не са в първа младост. Ето нещо, с което десет пъти по-малкия Бургас е с едни гърди напред от Букурещ.

Задължителна спирка в румънската столица е втората по големина сграда в света, построена по времето на Чаушеску като дворец на народа, а сега сграда на парламента. Направихме кратка фотопауза пред този «шедьовър», след което се отправихме на пешеходна обиколка из историческия център с оцелелите през времето паметници. За съжаление много от старите сгради са със занемарени фасади, защото дълго време са били отчуждени. За радост имаше и такива, които вече бяха обновени или се намираха в процес на реставрация. След обиколката имахме малко свободно време за обяд, а част от групата начело с Евгений посети църквата «Свети Илия», която преди години е била предоставена за ползване на българската общност в Букурещ, но сега отново е станала румънска. Следобед посетихме музея на румънското село, където на открито, в голям парк са експонирани оригинални стари сгради, пренесени от всички краища на страната. У българина веднага се налага асоциацията с «Етъра», макар че румънският му събрат е по-обширен и по- разнообразен.
Ето ни отново на път. В северните покрайнини на града , в последните години има по-голямо развитие.Това личи от модерните хипермаркети, бизнес-паркове и молове, покрай които преминахме. Наблизо е и международното летище «Отопени».
Напуснахме Букуреш, но не се сбогувахме, защото само след два дни щяхме да се върнем, за да си допълним впечатленията. Мустафа, нашият шофьор, който бе и собственик на автобуса, здраво натисна педала на газта и мерцедесът отново се понесе по хубавия път на север през обширните поля на равна Влахия. Но скоро ландшафтът щеше да се промени. В далечината пред нас вече се очертаваше масивът на Карпатите, със заснежените си високи върхове. Огряна от хубавото пролетно слънце планината изглеждаше примамлива. Всъщност ние тъкмо там отивахме. Синая, малко градче и известен планински курорт бе нашата крайна цел днес. Преди да се настаним в хотела посетихме Синайския манастир и разгледахме двете църкви, построени в така наречения бранковянски стил. В този късен следобед манастирът бе оживен. Дворът се изпълни със славянска и романска реч, защото освен нас имаше още българи, както и румънски туристи. Но въпреки езиковите различия, общата религия ни свързваше и отслабваше усещането, че сме на чуждо място. Още повече, че по стените със старите стенописи ясно се четяха надписи на кирилица. Напуснахме манастира с приятни впечатления, въпреки че не срещнахме никого от монасите, които както разбрахме от Евгений не били много.
Хотел „Синая Паласт” – нашата резиденция, се оказа само на около стотина метра от манастира. Голяма, представителна сграда в стил сецесион от 1911 година, разположена в парково пространство. До хотела се намира друга красива сграда, строена по същото време за казино, копие на прочуто казино в Монте Карло, но не разбрахме дали днес се ползва за същата цел.
След кратко освежаване, в 19.00 часа се събрахме за обща вечеря, която вече бе поръчана по меню. С това имахме възможност да опознаем Румъния и в кулинарно отношение. Групата ни бе настанена в отделен, не много голям, но уютен салон.Обслужваха ни сервитьори на средна възраст, за разлика от България, където в този бранш са заети предимно млади хора. Поднесената ни храна не бе претенциозна, но вкусна. На тази вечеря опитахме и популярната за нашите северни съседи мамалига в комбинация със вкусни зелеви сърмички. След вечеря групата ни се раздели на по-малки компанийки, които се разходиха из вечерна Синая. По това време, между двата активни сезона курортът изглеждаше спокоен.Навън бе приятно и свежо, а чистият планински
въздух ни напомняше, че сме в сърцето на Карпатите.
ДЕН ВТОРИ
21 април, събота
Малко след 8 часа , отпочинали и бодри отново поехме на път. Настроението на групата бе много добро. Насочихме се на север, през прохода Предял към Трансилвания. Отначало пътят лъкатуши покрай горното течение на р. Прахова, която тече на юг през Влахия и е дала името си на цялата област с административен център Плоещ. Бързо преминахме през селищата Бущени и Предял, също известни туристически центрове с много хотелчета и къщи за гости. На запад от нас гледката бе величествена . Високи скални отвеси и зъбери, покрити още със сняг.Над тях ясно личаха пистите и съоръженията за зимни спортове. На една скала се открояваше голям метален кръст в памет на жертвите от Първата световна война. Връх Ому – 2505 м. е най-високият връх в тази част на Карпатите, делът Бучедж . На изток от прохода Предял и долината Прахова планината е по-ниска, склоновете са покрити с гъсти непроходими гори, естествен дом на мечки и вълци. Неусетно прехвърлихме вододела и по къси, остри серпентини пътят започна да слиза надолу. Вече бяхме навлезли в Трансилвания. Слънцето огряваше щедро околността и така природата изглеждаше още по-жизнерадостна. Наслаждавахме се на природните красоти, но бяхме и малко притеснени, защото скоро ни очакваше среща с граф Дракула в неговия замък Бран. Евгений ни подготви за срещата и ни разказа подробно историите около тази световна знаменитост. Всъщност, оказа се, че граф Дракула е плод на литературата и съществува само в главите на хората, но замъкът Бран стои непокътнат на една скала и е притегателен център за хиляди туристи от близо и далеч. Хълмистата околност на Бран е живописна, изпълнена с множество вили, хотелчета, къщи за селски туризъм и малки стопанства, произвеждащи качествени сирена и кашкавали. На пазарчето под замъка, сред множество сувенири, успяхме да открием,опитаме и купим и от тези вкусни продукти. Самият замък заслужава да се разгледа. Посетителят се потапя в едни далечни времена, колкото романтични, толкова и изпълнени с трагедия и жестокост. Интерес представлява колекцията от старинни мебели и предмети, както и някои архивни материали. Любителят на историята може да изкара цял ден тук без изобщо да усети как времето е отлетяло. Ние обаче не разполагахме с толкова много време и скоро се събрахме отново в автобуса. От Бран се отправихме на изток към близкия Брашов, областния център. По пътя минахме през по-малки селца, запазили част от старинната си атмосфера от времето на Австро-Унгария. Къщите бяха боядисани в ярки цветове, фасадите им украсени с изящни орнаменти, а покривите им направени с малки заострени керемидки. Едва сега усетихме, че сме попаднали в една друга културна среда. Наред със старите сгради видяхме и много новопостроени къщи и в момента строящи се домове, които говореха за икономическия просперитет на района. Доказателство за това бяха и няколкото модерни предприятия, покрай които преминахме.
Неусетно се озовахме в центъра на Брашов. Там бе пълно с посетители.Освен множеството туристи местните също бяха излезли на разходка и се наслаждаваха на прекрасния съботен ден. Същевременно се провеждаше някакъв маратон и участниците финишираха под изградената арка. Наред с това на площада до старото кметство имаше парад на ретро коли.Навсякъде в центъра на града цареше приповдигната атмосфера. Направихме кратък пешеходен тур покрай някои от забележителностите , след което групата ни се раздели на две. Едната част се отправи към близкия хълм Тимпа с въжената линия, за да види града от високо, а другата част предпочетохме да продължим с културния тур из центъра. Евгений ни показа Униятската църква и францисканския манастир, а после имахме около 2 часа свободно време. Цялата група се събра отново малко преди 16.00 часа на площада пред Черната църква-внушителната готическа катедрала на Брашов от края на 14 век.Разгледахме тази забележителност и отвътре. Църквата разполага с голям орган. Иначе строгата средновековна архитектура е разнообразена с пъстроцветни ориенталски килимчета, подарени на храма от жителите на града, които имали делови отношения с Османската империя. За един православен християнин такъв диалог между християнството и исляма, макар и формален на пръв поглед изглежда странен. Посещението на Черната църква бе последната част от нашата туристическа програма в този забележителен и красив град. Всички от групата останахме очаровани и с отлични впечатления. От автобуса видяхме и източните части на града, които не са атрактивни, защото такива панелни комплекси има във всеки град в Източна Европа. Може би те ще са атракция за американски и западноевропейски туристи. Пътят ни обратно до Синая мина недалеч от курорта Пояна Брашов и през прохода Предял, а от там по известната ни вече отсечка от сутринта.
ДЕН ТРЕТИ
22 април – неделя
Третият последен ден от нашата румънска екскурзия започна много добре. Времето отново бе слънчево и топло. Нашата първа цел за днес бе някогашния кралски дворец Пелеш, една от най-известните културни и туристически забележителности на Румъния. Комплексът се намира в северните покрайнини на Синая, така че ни трябваха само няколко минути с автобуса, за да го доближим. Слязохме на малък паркинг и по къса стръмна улица пеша продължихме надолу към портала.Не пропуснахме да се насладим на планинската панорама над нас,- огрени от слънцето заснежени върхове и склонове на Бучедж. Районът около двореца е застроен с представителни вили и хотели, някои още от края на 19 век. Трябваше да изчакаме малко пред една бариера, защото бяхме подранили. Пред нас бе дошла група от Холандия, която правеше обиколка на Румъния и днес й бе първият ден. Като ги видяхме, ни засърбяха ръцете за работа. Веднага влязохме в контакт с тях,разменихме си по няколко реплики, като не пропуснахме да ги поканим да посетят някога и България. Скоро бариерата бе вдигната и ние продължихме напред. Целият внушителен архитектурен ансамбъл се разкри пред нас. Посрещна ни статуята на крал Карол Първи, първият стопанин на Пелеш. Първото усещане за мястото бе за великолепие и аристократизъм .Впечатлението за разкош и богатство се засили още повече , когато влязохме вътре. Всичко бе изработено и представено с подчертан вкус към детайла, с голяма прецизност и професионализъм. Групата ни, под предводителството на нашия опитен гид и колега Евгений направи пълна обиколка из залите, достъпни за туристи, след което имахме не много свободно време навън, за да си направим снимки и да се полюбуваме на тази дворцова архитектура. Междувременно наоколо бе станало много оживено. Една след друга пристигаха групи туристи и си чакаха ред пред входа. Терасата на парка беше пълна с народ. Всеки извадил фотоапарат ,камера, телефон,опитващ се да намери най-доброто място за снимане.В погледите им се четеше любопитство и приповдигнатост. Масовият турист от 21 век сега изцяло бе превзел елитарността и спокойствието на тази кралска резиденция от 19 в.,достъп до която тогава е имала само шепа отбрана публика.
На връщане към автобуса, от алеята успехме да зърнем и силуета на съседния дворец Пелишор, който беше встрани и засенчен от клоните на дърветата. Сбогувахме се с Пелеш и Синая в отлично настроение, доволни от престоя и от видяното. Продължихме надолу по вече познатия ни път в посока Букурещ. Следващата ни цел бе солната мина в Сланик. В градчето Къмпина напуснахме главния път и поехме на изток по междуселски път. Пътувайки видяхме как живеят обикновените хора по селата. Личи си, че районът тук е по-беден от тези, които видяхме вчера в Трансилвания. Къщите и дворовете са малки, някои от сградите са стари и необитаеми, други обновени. Срещат се и по-модерни новопостроени домове. Преобладават едноетажни къщи с ламаринени покриви.Въпреки, че не видяхме много хора, се усещаше че селата тук самалко по-оживени от селата в България. Местността изглеждаше живописно, с ниски хълмове, обрасли с гори и храсти, но почвата е солена и не е подходяща за земеделие. Пристигнахме в Сланик по обед. Слънцето хубаво напичаше, но ние си взехме якетата, защото ни предстоеше да слезем на повече от 200 м. под земята. Бяхме разпределени в малки микробуси, които ни откараха до мина „Унаря”? / само тя е отворена за туристически посещения/. Пътуването по теснитете и тъмни криволичещи тунели от мината трая около 10-15 минути.След това продължихме пеш из просторните зали,адаптирани за туристи. Попаднахме в един друг свят. Температурата тук бе около 12 градуса по Целзий, така че якетата влязоха в работа. Огромните зали бяха осветени в приглушени тонове.По стените и таваните можахме да видим различните шарки на скалата, която се прокопава и се извлича солта. На няколко места в залите са подредени експозиции на солни кристали , машини и инвентар, но и на скулптури от сол! Пред статуята на император Траян някои от нас си направиха снимки. В залите имаше много туристи, повечето семейства с деца, за които бяха предвидени детски площадки и кътове за игра. Въздухът бил здравословен и затова хората идваха с малки деца тук. Излизането от мината стана отново с микробуса. Имахме малко свободно време и можахме да разгледаме импровизираното пазарче наблизо. Най-оригиналният сувенир тук, разбира се бяха солните кристали. Към 15 часа напуснахме Сланик и продължихме към Букурещ. Отдалеч видяхме и град Плоещ. В равнината около този град през пролетта на 1877 година било осветено Самарското знаме и връчено на българстките опълченци.
В Букурещ минахме с автобуса покрай Триумфалната арка , някои от хубавите стари сгради по улица „Каля Виктория”. Шедьовърът на Чаушеску този път го видяхме отдалеч, посеглихме към хълма на Патриаршията и Патриаршеската църква. Имаше служба, храмът бе пълен с богомолци. Някои от тях седяха направо на пода. Румънските православни песнопения звучаха някак си по-отсечено и по-игриво от българските. Поклонихме се на мощите на св. Димитър Басарбовски, станал патрон и на Букурещ.Това бе последното планирано посещение от нашата туристическа програма. Сбогувахме се с „Малкия Париж”, както някога е бил наричан Букурещ и по вече познатия ни път се отпавихме на юг към Родината.
Официалната част на екскурзията приключи, когато Светла Божилова от името на всички участници благодари за професионално свършената работа както на колегата Евгений, така и на шофьора Мустафа. След това последва веселата част. Бурен смях изпълваше автобуса, след като някои колеги излизаха отпред на микрофона, за да разказват анекдоти и весели истории, някои от които доста пиперливи. В такова весело настроение преминахме отново голямата река и ето ни у дома. Граничната проверка мина още по-бързо отколкото на отиване. Няма да се излагаме, я! Нали сега сме шефовете на Европа!
В Русе направихме половинчасова пауза пред Кауфланд, след които продължихме към Шумен, Смядово, Ришки проход, Карнобат и Айтос. Малко преди полунощ, вече с понатежали клепачи от пътуване и емоции успешно пристигнахме на изходната точка в центъра на Черноморска Тракия – нашия Бургас.